Преминете към съдържанието
Свекърва

Репертоар

Свекърва

Постановка

Тази страшна дума „свекърва“ и всички образи, ситуации и представи, които изплуват с нейното произнасяне са едни от най-популярните обекти на страхове, шеги и закачки по нашите географски ширини. Още в началото на XX век тази тема се оказва плодотворна и пиесата на Антон Страшимиров му носи втора награда в анонимния конкурс за откриването на Народния театър.

През годините комедията „Свекърва е търсена и поставяна на много места из страната. А в XXI век режисьорът Петринел Гочев се заема с него, за да създаде един неповторим спектакъл. Класическият триъгълник син/съпруг-съпруга/снаха-майка/свекърва се допълва от роднини и трети лица, всеки с интересите си от раздялата на младото семейство.

Заплетените отношения и чувствата на персонажите са представени чрез страстно танго и валс, клоунадни и гротескни зрелищни сцени. На сцената в динамичен ритъм виждаме богатството от възможности една комедия за бита и нравите на българина от миналия век да се превърне в пъстър разказ за фалша, поевропейчването и водещите материални интереси. Неми етюди, гротеска, брилянтна хореография, пародия и огромен екипен труд стоят зад този великолепен спектакъл, който ще ви забавлява и очарова с изобретателността си.

Награди от Международния фестивал „Хомо луденс“ 2019 – Николаев, Украйна:

*Постижения в театралното изкуство

*Най-добра сценография

Славата на пиесата е пословична. „Най-добрата българска комедия“ – така е определяна тази история от написването си до сега. На какво се дължи това? Дали да очакваме значими поучения или проникновени философски открития през лекотата на смеха?

Героите в тази история са родственици и близки. Градска прослойка с копнежи и мечти за цивилизованост. Красота, изящество и умения да се представиш добре в „общество“ така скромни и незаплашителни изглеждат желанията им. Но има ли желания поражда се страст, а има ли страст – започва война. Това е, което наистина откриваме на сцената – тя наистина се е превърнала в бойно поле. А там, страховити или жалки, тежко въоръжени или с каквото намерят, героите на тази пиеса воюват за пълна победа над всеки наоколо, до пълно изтощение.

Казват, че в произхода на думата свекърва в славянските езици се открива значението на „своя кръв“. Други намират връзки между етимологията на думата и социалната функция на свекървата в семейството и живота – „свекървата е тази, която кара двама души да се съберат, да станат свои“. Е, ето я нашата родна кръв, ето ги нашите „свои“, бляскаво развенчани от големия Антон Страшимиров. А за разкош и копнеж по празник и танц, пратихме нашите герои в епохата на тангото и валса, на романтичните балади и потайните срещи, на дамите с воалетки и господата с цилиндри и бастуни в ръка.

Напред към една война в ритъм три-четвърти!

Това е шестият спектакъл, който Петринел Гочев създава заедно с трупата на Габровски театър. В творческия екип отново е композиторът Ян Руменин. Художник на представлението е Даниела Николчова, а Светлана Цвяткова е първият хореограф, който работи успоредно с Петринел Гочев. От години режисьорът поверява фотодокументирането на Росина Пенчева, а плакатите – на Гергана Змийчарова. Помощник режисьор е Гинка Дичева. Актьорската трупа на представлението – Надежда Петкова в ролята на Костанда, Стоян Руменин в ролята на Свилен – Велчо, Адриана Димова в ролята на Дафинка, Димо Димов в ролята на Баба Неделя, Виолина Доцева в ролята на Дечка, Любомира Башева в ролята на г-жа Керекова, Петко Койчев в ролята на Павли Кереков, Петър Рангелов в ролята на Доктора и Поручик Дойчинов и Гинка Дичева в ролята на Слугинчето.

Медиите за „Свекърва“:
Пенка Калинкова, театровед:
„След половин дузина „Свекърва/и“ от Антон Страшимиров, сред които „Свекърва“ на реж. Любен Гройс с Мария Стефанова и „Свекърва“ на Мариус Куркински с Виктория Колева в главната роля, а и пазарджишката „Свекърва“ на Георги Балабанов с Надя Тодорова, мислех, че не мога да бъда изненадана. Въпреки че се надявах на Петринел Гочев и влюбената в неговата театралност трупа на Габровския театър „Рачо Стоянов“. Е, надеждите ми се оправдаха тази вечер в Драматичния театър Пловдив, където габровската трупа гостува. Вече има „Свекърва“ на Петринел Гочев с Надежда Петкова в ролята на Костанда. Изумителна актриса. Но и Стоян Руменин като Велчо Свилен, Петко Петков като Павли Кереков, Поля Йорданова като Дечка и другите актьори, които познаваме от предишни постановки на Петринел Гочев в габровския театър, бяха на висотата на неговите високи изисквания и предизвикателства. Върху главите на неподозираща публика се изсипаха куп атракциони, изискващи акробатични и танцови умения и безупречно чувство за ритъм и синхрон с партньора/партньорите . И тук не става дума само за играта с естакадата от столове, нито с вариациите върху танго и валс…Има цели малки представления в представлението. Музиката на Ян Руменин също заслужава специално внимание.
Петринел Гочев е бръкнал смело в собствения си творчески кладенец и е извадил ексцентрични решения и средства от клоунадата, буфонадата, пантомимата. Някои, но малко! ми се сториха неубедителни и дори излишни, но имаше вихър на сцената, случваха се извънредни събития. Публиката позашеметена притихна, от време на време се разразяваха взривове от ръкопляскания. Съмнявам се, че младата публика познава произведението на Страшимиров. Даже улових и недоумяващи какво точно са гледали. Без съмнение спектакълът е повече за театрали. Но кой знае…До мене други млади хора много му се радваха😀

Паулиана Новакова, obache.bg:
„Да попаднеш на такъв извънстоличен спектакъл е истинско откровение. Връща вярата и любовта към театъра. Театърът, който често оплакваме, че се е превърнал в средство за евтино забавление и в който единствено цената на „мечките“ има значение“
„Имаше навремето такива спектакли, за които си струваше да се пътува заради режисьорска трактовка, заради трупа, заради преживяване на събитие, което дълго ще помниш. Така че не можем да не отдадем дължимото на ръководството на ДТ „Рачо Стоянов“, което не се страхува от експеримента, даже го желае, за да даде на своята пубика нещо ново и различно.“

Даниел Димитров – BTV
„Гочев е създал истинска свекърва от ново поколение. Не само заради чисто визуалното осъвременяване на пиесата откъм сценография и костюми. Страшимировата творба звучи актуално и съвременно, а от хумора е изваден само онзи пълнеж, достатъчен за цялостното звучене на една модерна комедия. Без мелодраматични нотки и дразнещ архаизъм.“

К.А. Списание „Театър“
Вчера гледахме „Свекърва” на Антон Страшимиров и режисьора Петринел Гочев в НТ „Иван Вазов”.
И това гостуване, както всички други, които идват от извънстолични театри, очаквахме с интерес, но и със страх от зачестилото занижено професионално отношение към сценичните компоненти: първи лесен пример – дефектното произнасяне на словото от сцената след четиригодишно академично ( също и университетско) обучение, провеждано от доктори до професори. От своя страна дефектите застрашават зрителя със скука и го карат да съжалява, че крайните столове в театралните салони са много по-малко от останалите, за да си тръгне по-спокойно и културно по време представлението. Това, че дори издръжливите любители на театралното изкуство с тревога влизат в салона, когато предварително узнаят, че ще има антракт – тоест, спектакълът (независимо дали е столичен или извънстоличен) ще е повече от два часа, не е измислица на вражески елементи, а жив факт, често по-жив от най-силния аргумент за съществуването на театъра въобще – срещата с живите актьори.

За радост спектакъла „Свекърва” на Петринел Гочев ни подари зрителско удоволствие. Словосъчетанието „нов прочит” по българска класика е оправдано. Всичко в старата обичана „Свекърва” (1906) днес изглежда актуално и домашно – играем нейни откъси с близките си без видима публика. Стилната режисьорска интерпретация, събрала в себе си роднините на комедията – фарса и сатирата, и прибавила ретроданса, е ярка от началото до финала на двучасовото представление. Нелеките актьорски задачи, зададени от режисьора и най-вече от хореографката Светлана Цвяткова ( добре дошла в българското позорище!), са защитени ансамблово. Въпреки актьорските изяви, които проследихме с интерес и откроихме Надежда Петкова/свекървата Костанда, тук звездата е режисьорът. На Петринел Гочев най-вече ръкопляскахме – жалко, че не ни се поклони

Продължителност

2 часа

Премиера на

Постановъчен екип

Режисьор
Сценография
Композитор
Хореография

Актьори

Надежда Петкова
Стоян Руменин
Виолина Доцева
Любомира Башева
Адриана Димова
Димо Сава Димов
Петко Койчев
Петър Рангелов