„Нашенец“ – 5 фрагмента за Човека

Ако има актьор в българския театър, който владее публиката от началото до финала на своето театрално свещенодействие, то това е Мариус Куркински. Чехов, Платонов, Библията, Хайтов, Чудомир – пъстрият свят от литературни традиции и специфични теми, в които се откроява отношението на актьора към релацията Бог – Човек е Поводът за работа. И в „Нашенец“ Мариус Куркински е верен на идеята си, че театърът е пространството, в което Homo ludens (играещият човек) просвещава публиката, предлага ѝ дискурси за размисъл. В „Нашенец“ Мариус ни среща с различни чешити, в които се открояват ДНК-то на българина – той може да бъде избирател по всяко време, въпреки че между правителството от „вчера“ и „днес“ няма съществена разлика. Макар измислени от Чудомир, историите на сцената придобиват актуалност, когато героите на Мариус общуват с наследници, строителни инвеститори, погребални агенти, търговци, сдобили се с капитали по втория начин. Между гротеската и ироничното намигване, Мариус вплита като израз и диаболичното, демоничното, обсебващо човека, когато алчността превземе духа. Актьорът е неуморим в играта, публиката възторжено го аплодира.

В „Нашенец“ Мариус Куркински намира прекрасен начин за свързване на отделните герои, преходът се осъществява чрез отстранението на играещото актьорско тяло от тялото на коментатора и разказвача. Актьорът обявява всяка история, като между финала на старата и началото на новата повтаря израз или пък на всеослушание въвежда зрителя към новия сюжет, който обогатява представата ни за същността на човека. Отдалечени от божествения план за хората, ние все по-малко се стремим да бъдем свободни и да живеем с познание за доброто.

Обединяващата нишка между „Старецът и морето“ и „Нашенец“ е същността на човешката природа. След силното начало на първия фестивален ден от „Соло Акт“ (IX Международен фестивал на монодрамата) със сигурност ни очакват нови, още по-провокативни интерпретации върху смисъла на битието ни „тук и сега“.

Елица Матеева