„Старецът и морето“- можеш да унищожиш човека, но не и да го победиш“
На 4 март 1953 г. Ърнест Хемингуей получава награда „Пулицър“ за повестта си „Старецът и морето“. В живота всеки е бил поне веднъж като Сантяго – в опит да надскочим превратностите на времето, в търсене на своята голяма риба. Кино режисьорът Дейвид Линч казва, че всяко човешко същество трябва да улови поне веднъж своята голяма риба, за да почувства жизнените сокове на Природата като творение. Напускайки границите на метафората и семиотичната идея за „голямата риба“ – голямата мечта, преди започването на моноспектакъла на актьора Красимир Ранков „Старецът и морето“ (ДТ „Н. О. Масалитинов“), зрителят попада в пространството на Сантяго – лодката, платната, песента на Океана. Чрез фонограма, докато се подготвим за срещата със Старецът, звуковата картина ни въвежда в средата на предстоящата битка с природните стихии.
Да чуеш словото, да го съживиш така, че то да се превърне в действено тайнство е предизвикателство за актьора. Подобна провокация е и адаптирането на художествено произведение за сцена. В тази посока драматургът и писател Александър Секулов умело е изградил основната линия на повестта и е сътворил вярна на духа на Хемингуей версия на „Старецът и морето“. Сантяго на Красимир Ранков излъчва мелахонличната романтика на вечния покорител на морската шир, защото неговият персонаж продължава да търси своята „голяма риба“, въпреки бремето на сезоните, отминалите 84 дни на неуспешен улов в самотата на своята старост. Актьорът съвестно работи с текстовата партитура, онова, което сякаш му се изплъзва в определени моменти е синхронът между словесната предпоставка – сценичното действие и динамиката на трансформации – монотонността на преминаването през различни фази от жизнената равносметка и „битката“ с голямата риба е като диаграма, в която отсъства поантата, промяната.
Моноспектакълът „Старецът и морето“ е като сънуването, на чийто финал се събуждаме с усещането, че сме в плен на трудно за дефиниране желание. Не можем да го изразим с прости думи, но се стремим към него, копнеем да се слеем с него, за да открием себе си чрез постигането на хармония с онова извън и над нас.
Елица Матеева