fbpx
Преминете към съдържанието

Новини

„Били Холидей“ – странният плод на Юга и „Щастлив съм“ – рецепта за щастие

„Били Холидей“ – странният плод на Юга и „Щастлив съм“ – рецепта за щастие

Специална е третата вечер на „Соло Акт“ (IX Международен фестивал на монодрамата) – форумът предлага на своята публика потапяне в пресичащи се зони, притежаващи обща черта – документалността. Другият интегрален компонент е Емил Бонев, който е двигателят на двете театрални творби в качеството му на автор на драматургията и режисьор.

„Били Холидей“ – странният плод на Юга

Били Холидей (истинско име е Елианора Фейгън) или Лейди Дей е определяна от музикалните експерти за една от най-добрите изпълнителки на XX век. Меланхоличният ѝ глас разкрива дълбокия копнеж на Лейди Дей по невъзможната, изплъзваща се любов.“Strange fruit“от края на 30-те на миналия век, изпълнена от Били Холидей е Марсилезата на афроамериканците, жертви на публичното унижение и расизъм в Америка. Заради този мощен химн на протеста, Лейди Дей  се превръща в дразнител на консервативното правителство на САЩ. ФБР следи всяка нейна стъпка и тъй като тя е зависима от алкохола и наркотиците – животът ѝ е достъпна мишена за противниците на либералните ѝ възгледи.

Пиано, саксофон, в средата на сцената стои микрофон. Появяват се музикантите и тя – малка, крехка, с елегантна рокля и разбира се с цвете в косите. Разказва своя живот, сякаш предчувства, че е настъпил моментът на последната ѝ клубна среща с почитателите – в клуба всеки е добре дошъл, защото музиката не разделя, а събира сродните души на едно място.

Йоанна Сиракова като Били Холидей притежава харизма и е вярна на емоцията на песните от репертоара на Лейди Дей – актрисата успешно интерпретира характерното гласово артикулиране на американската дива. Йоана е сърдечна Били, противопоставяща се на житейските несгоди, жестокост и провали с ведра усмивка. Градацията на акцентите от личната драма на жена, загубила битката с обратите на живота не постигна максимална широта на въздействие, заради пространственото решение. Оригиналното място на моноспектакъла е I am studio, където камерността предполага интимност, нюансираност в играта. Сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ отне онази добавена стойност на играта – трансформирането на разказа в приключение, в неповторимо преживяване. Пространството не способстваше да се достигне до поантата на финала, който да предизвика нашата воля за промяна на обстоятелствата, за промяна на обществените нагласи. В този аспект моноспектакълът „Били Холидей“ има потенциала на катарзисно преживяване, където слово, музика и действие са в здрава синкретична връзка.

„Щастлив съм“ – рецепта за щастие

В телевизионно интервю, актьорът Ненчо Илчев споделя, че неговият моноспектакъл „Щастлив съм“ е мотивационно писмо, насочено към всеки, който иска да постигне своята мечта. Актьорът разказва няколко истории от своето детство, юношество, студентските години и драматургът-режисьор Емил Бонев ги записва. Вещ в създаването на театрални ситуации, Емил Бонев подрежда късчетата-живот в релаксиращо-забавен театрален пасианс от усмивки, магия и житейска мъдрост. Ако често сте чували градския слоган „чрез нахалство към прогрес“ и го тренирате всекидневно, моноспектакълът на Ненчо Илчев „Щастлив съм“ е своеобразна stand-up лектория за постигането на мечтите с почтени средства. Разбира се, подобни театрални моноспектакли не са нещо ново по света и у нас, в големите градове отдавна има обособени пространства, където всеки месец се осъществяват one man show събития с подобно съдържание.

Специфичното, различното в „Щастлив съм“ е ненатрапчивостта на посланията. Ненчо Илчев ни увлича в преживяването на личните истории с палавата скромност и детска искреност на романтичната му натура. Естественост, закачливост, общуване с публиката отличават играта на актьора. Не трябва да се пропускат фокусите, които актьорът владее до съвършенство, защото любовта към магията и илюзиите са в основата на любопитството към живота – малкият Ненчо и страстта му към магията, предопределят авантюристичното, приключенското битие на артиста.

Всеки има своя звезда, всеки може да я докосне не само в сънищата, а и наяве, ако в сърцето има обич и светлина. „Щастлив съм“ е прекрасният пример за това как да превърнем делника си в радостен трепет, в духовна наслада, в чудно пътуване към себе си.

Предишна публикация
„Виктория“ и „Пистолет в торнадо“ – невъзможното познание за другия

„Виктория“ и „Пистолет в торнадо“ – невъзможното познание за другия

Виж повече
Следваща публикация
„Йона“ – хоризонтът е … голям кит u „Хитът на сезона“ не е на Бродуей

„Йона“ – хоризонтът е … голям кит u „Хитът на сезона“ не е на Бродуей

Виж повече