Адриана Димова: „Винаги живей според морални принципи!“

Адриана Димова завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в Театрален колеж „Любен Гройс“ при проф. Елена Баева през 2016. От края на същата година е част от трупата на театъра. Има роли в спектаклите: „Иванка Курвоазие на три морета“, реж. Васил Дуев-Тайг, „Белградска трилогия“ от Биляна Сръблянович, реж. Ана Батева, „Истината или се осмеляваш“ от Щафан Лак, реж. Васил Дуев-Тайг, „Трудни за обичане“ по Лепополд Герш, реж. Светослав Славчев, „Свекърва“ от Антон Страшимиров, реж. Петринел Гочев, „Моби Дик“ по едноименния роман на Херман Мелвил, реж. Петринел Гочев, „Специалист по гафове“ по Франсис Вебер, реж. Николай Гундеров, „Портретът на Дориан Грей“ по едноименния роман на Оскар Уайлд, реж. Веселка Кунчева и др.

„По принцип“ е стендъп комедия, създадена от Адриана Димова и режисьорът Емил Йорданов. Премиерата на спектакъла ще бъде в рамките на 24-часовия театрален маратон от 17:00 ч. на 28 септември на Голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Следващите дати за най-новия комедиен спектакъл са 4 и 31 октомври.

Какъв е твоят основен принцип?

Бъди добър човек. Другото е…, както дойде.

По принцип или без принцип е по-добре?

Винаги живей според морални принципи!

В спектакъла се шегувам с идеята, че нещата „по принцип“ стоят по един начин, но реално никога не можеш да предвидиш как ще се развият и с какво ще се сблъскаш. Ако си останеш с нереалните очаквания, ще ти е трудно. Трябва да си гъвкав и да продължаваш напред.

Как ви хрумна на теб и Емо Йорданов идеята за спектакъла?

Ако трябва да съм честна, първоначалната идея не беше да пишем текст. Търсихме вече съществуваща драматургия, която да пасва на нашата визия за нещата. Уви, не намерихме. Времето си минаваше и просто един ден Емо ми каза : „Ади, ще пишеш. И без това искаме да е твое, да е лично, така, че… давай!“ Идеята за това, че всичко е „по принцип…ама не точно“ се роди именно от тази моя неготовност за събитията. Дадох си сметка, че много от нещата в живота ми са само „по принцип“.

Затрудни ли те процесът по създаването на текста? С какво?

О, много ме затрудни, хаха! Никога не бях писала през живота си, ако изключим някакви стихотворения и есета в училище.

Струва ми се още по-трудно да напишеш текст, който хем да е искрен, хем да забавлява хората. Седях пред компютъра и нищо не идваше. Знаех случката, която исках да опиша, но не знаех от къде да я подхвана, че да извадя смешното в нея. Приятелят ми много ми помогна, с хумора си и с неговия мироглед. Надух му главата с текста си!

Важна е гледната точка, важно е настроението, с което ще подходиш към нещо, което всъщност не е смешно. Ама „по принцип“ успях, с помощта на Емо. Той редактира, изглади и придаде структура на текста, добавяйки и негови неща.

Как се подготвяш преди представление?

Винаги се обличам и гримирам прекалено рано. Това е, защото обичам да го правя на спокойствие, преди другите колеги да дойдат. Загрявам и след това гледам в една точка и…пуша цигари.

За някои представления, винаги си ги превъртам като на лента: от къде влизам и излизам, какво ми се случва, „кардиограмата на героя“. Но за други не го правя, имам чувството, че ми пречи.

Имаш ли комедианти вдъхновители?

Имам един любим марокански комик, още от малка. Казва се Гад Елмалех (Gad Elmaleh). Роден в Казабланка, но става известен като стендъп комик във Франция. Много приятен актьор, също. Снимал е доста комедии там. Сега, на около 50 години, отиде да се пробва в Америка.

Какво би казала на един младеж с порив да става актьор, когото току-що са скъсали на приемните изпити в НАТФИЗ?

За мен никога не е било драма, че не съм завършила в НАТФИЗ. Може би, защото попаднах в страхотен клас и на прекрасен професор в Театрален Колеж „Любен Гройс“. Професор Баева ме научи на много. Благодарна съм ѝ за любовта, но и за желязната дисциплина.

Като завършиш и започнеш да играеш някъде, няма значение каква ти е дипломата, а какви качества и умения ще покажеш. А и наистина се учиш „ на занаята“ първите ти години след завършването. Не, всъщност никога не преставаш да се учиш.

Та, да. Бих му казала това….но и бих питала дали е сигурен, че иска да се въвлича във всичко това, хаха!

Кое е най-смешното вярване за актьорите, което си чувала?

Всякакви неща съм чувала, но въпросът, който най-често ни задават е : „Ама как успявате да научите толкова много текст?“. Винаги им отговарям, че всъщност това е най-лесната част от нашата работа.

Защо и как човек да гледа с хумор на себе с и това, което му се случва?

Защото животът е достатъчно труден и гаден понякога. Трябва да се спасим по някакъв начин. Със смях и хумор. Особено за нещата, които не можем да променим. А как…? Трудно е. Изисква време и силна психика. Аз, също, още се уча на това. 

По принцип какво да очакваме от стендъп комедията ти?

Значи, по принцип би трябвало да ви е забавно…ама не баш. Хаха.

В спектакъла става дума за моя път като актриса. За това какви очаквания съм имала, какви очаквания имат хората от мен и как всичко е една голяма бъркотия. За това да си щастлив, ама не само по принцип.