Сатирично-социалният експеримент „Една задръстена звезда“
Отзивът за „Една задръстена звезда“ от Слав Танев и Боряна Иванова, реж. Калин Сърменов (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) е написан от Нели Мишева. Тя е студентка в III курс по „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и специален гост, който отразява спектаклите от програмата на XII Международен театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл.
Спектакъл по още една нова българска пиеса бе част от Международния театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл – Габрово, а именно „Една задръстена звезда“ от Слав Танев и Боряна Иванова. Текстът ни представя една абсурдна случка в най-обикновен ден – жена е заклещена („задръстена“) в пързалка във формата на тръба на детска площадка в междублоково пространство в краен квартал на големия град. Живущ в блока шегобиец, пожарникар, полицай, приятелка на жената и репортерка в онлайн медия са другите колоритни герои в тази хумористична, но в крайна сметка и поучителна история. Действителността в пиесата наподобява нашата – изпочупени детски площадки, премигващи или изобщо не светещи улични лампи, високите панелни блокове(които в спектакъла можем да видим благодарение на специална 3D анимация), малките гаражи, в които човек може да намери какви ли не „съкровища“. Самата история в „Една задръстена звезда“ е като куриозите, които често стават в кварталите с панелни блокове, където нищо не е тайна за никого. Сякаш ние зрителите сме неволни свидетели на случката и понеже сме любопитни решаваме да останем и да видим сега какво ще се случи с „тази заклещената“.
В пиесата персонажите са кой от кой по-смешни и запомнящи се – такива хора виждаме често в живота. Тук бих искала да откроя тримата актьори Петър Калчев, Иван Панев и Борислав Захариев, които с впечатляваща лекота, заразяваща енергия и самоирония създават своите ярки сценични образи. Смятам, че режисьорът Калин Сърменов е подходил към текста с много уважение и разбиране, което си личи в спектакъла. „Една задръстена звезда“ е съвременна успешно направена и поднесена на публиката сатирична постановка. Спектакълът „потвърждава“ тезата, че егоизмът е заложен в човека и именно от нас зависи какво ще правим с него – да му се оставим или да се опитаме по някакъв начин да го сведем до минимум. Често ние ставаме негови жертви дори и без да го осъзнаваме и може би от там произтичат абсурдните действия, които понякога вършим само и само да стане на нашето. В спектакъла и пиесата има много самоирония, тази наистина удивителна способност, която малко хора притежават, а именно – да се надсмееш над себе си. Както го е казал Гогол: „На кого се смеете? Смейте се на себе си!“. Така животът е по-хубав и няма опасност от „задръстване“!