Да бъдем или не „Глупаци“?

Отзивът за „Глупаци“ от Нийл Саймън, реж. Валрия Минева (ДТ „Рачо Стоянов – Габрово“) е написан от Нели Мишева. Тя е студентка в III курс по „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и специален гост, който отразява спектаклите от програмата на XII Международен театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл.

Международният театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл бе подобаващо завършен с един от най-новите спектакли на Габровския театър – „Глупаци“ от Нийл Саймън с режисьор Валерия Минева. Постановката бе отличена с три награди от фестивала –  „Сценография“( професионално жури) и „Най-добър спектакъл“ (алтернативно и професионално жури). „Глупаци“ е и спектакълът, с който младата Валерия Минева дебютира като режисьор.

Пиесата разказва историята на град Кюленчиков и неговите обитатели, които са големи…глупаци. Нийл Саймън създава забавна, но в същото време и сериозна по един особен начин комедия, която ни насочва към една неизчерпаема тема – глупавите и неуките срещу умните и знаещите. Реалността е, че последните надделяват. И в пиесата, и в спектакъла фокусът е върху това как един образован, интелигентен и мотивиран човек, който иска да промени глупаците, в един момент започва да прилича на тях. Впечатляващото е, че това е преведено през жанра на комедията, която осмива тези проблеми и предлага една друга перспектива към тях.

Текст като „Глупаци“ определено е предизвикателство за театралния творец и в тази връзка смятам, че екипът на спектакъла са се справили успешно с него. Постановката е динамична, с добри актьорски изпълнения и интересни решения. През цялото време в залата се носеше енергия, която „заразяваше“ както публиката, така и самите актьори. Чрез нея те придаваха на героите си тази жизненост, истинност и искреност, която е необходима за един добър театър и дори по-специално за комедийния жанр. Любопитно, запомнящо се и, разбира се, функционално решение в сценографията и костюмите са големите „барбарони“ или „пуфове“, които актьорите носят на гърбовете си. Това е метафора за глупостта им. Спектакълът се отличава и с музикалност, която му придава една особена епичност и така го допълва изцяло. Тя е дело на Ян Руменин, а също и на актрисата Виолина Доцева, която пише специална песен за героинята си в „Глупаци“. 

Спектакълът е подходящ и интересен както за възрастна, така и за по-млада аудитория, защото на достъпен и любопитен театрален език ни превежда тази всъщност нелека пиеса. „Глупаци“ ни показва, че хич не е хубаво да си глупав и знанието е нещото, което ни развива и ни прави личности. Изправя ни лице в лице с реалността, която не смеем да „погледнем в очите“, но тя е тук въпреки всичко. И ни кара да изберем от кой „отбор“ искаме да сме. Всичко това, разбира се, се случва на сцената чрез най-трудния театрален жанр – комедията.