Свръхактьорът – професор Камен Донев и неговата „Лекция“ 1
Отзивът за „Лекция 1: за народното творчество“ – авторски спектакъл на Камен Донев (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“) е написан от Нели Мишева. Тя е студентка в III курс по „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и специален гост, който отразява спектаклите от програмата на XII Международен теарален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл.
Бурни овации и много смях разтърсиха Габровския театър след емблематичната „Лекция 1: За народното творчество“ на 3 април. Имаше широк интерес от страна на местната публика към авторския спектакъл на Камен Донев, който от премиерата си през вече далечната 2007 г. до днес е игран над 500 пъти на различни сцени в България. Никак не са неочаквани големите тълпи от зрители, желаещи да гледат някоя от „Лекциите“ на Камен Донев или друга постановка с него в главна роля. Видени от хиляди хора, спектаклите му са любопитно явление в българския театър и култура, за което може да се говори и пише много.
В авторските си спектакли актьорът обикновено засяга злободневни теми, свързани с нашата страна и общество – прави една „дисекция“ на народопсихологията ни. В „Лекция 1: За народното творчество“ Камен Донев ни представя вижданията на своя герой за българското творчество. Това се случва през театъра, музиката, песни, танци, чужди езици, имитации, импровизации. И най-ключовото – смеха. Способен е да накара и най-студения човек да се засмее дори и само с присъствието си на сцената. Камен Донев е като „душата на компанията“ на театъра – човекът, разказващ най-веселите истории, винаги носещ доброто настроение навсякъде и по всяко време. Ококорените му очи, разрошената му коса (която все се опитва да приведе в ред, но успява да задържи само за кратко) в стил Айнщайн, възбудимостта му и от най-малкото нещо и запомнящият се глас – това е той. Но онова, заради което Камен Донев е неповторим е неизчерпаемата взривяваща енергия, която носи. Той е нещо повече от актьор – той е свръхактьор.
Питам се: „Каква е вероятността за два часа и половина представление дикцията ти да е перфектна от началото до края, да не изпееш нито един фалшив тон, да не сбъркаш нито една танцова стъпка и да си изцяло верен на текста, на публиката, да си концентриран и естествен?“ Аз бях наистина смаяна от това докато гледах „Лекция 1: За народното творчество“ и си повтарях: „На някои хора просто им е писано да бъдат на сцена, друг вариант нямат.“ Но наред с всичките му качества, които изброих, забелязах и още нещо, за съжаление не много често срещано в съвременния творец – способността да се удивлява. В театъра, в живота… навсякъде. Камен Донев се изненадваше от историите, които разказва на публиката, от персонажите за които говори, сякаш му се случва за първи път. Сякаш всяко едно представление е като премиера за него. И то трябва да бъде различно, не заучено, да дойде естествено, да го направиш с размах, да се слееш с театъра и театър да се лее от теб. Той умее и това. За това удивление най-вероятно „виновник“ е самият учител на Камен Донев – Крикор Азарян. Вярвам, че (макар и отдавна да не е сред нас) той се гордее със своя ученик. В даден момент всеки човек, занимаващ се с театър, трябва да отиде и да види това торнадо Камен Донев, този „хвърчащ човек“, чийто дом е сцената, изпълнена с уют.