Смехът на сърцето

Момчето порасна. Стана мъж. Мъжът се влюби. Стана съпруг. Съпругът се подчини на властната женска стихия. Мъжката стихия се унесе в зимен сън. Зимата доведе спомен за първата искряща бяла любов.

Мъжът отново стана момче. И се влюби. Любовта е безкраен кръговрат, който се присмива на човека, но човекът въпреки това живее. Обича, грижи се, посвещава живот подир живот на нея, вечната, на любовта – в тих бял образ, във властен господар, в кръвожадна самодива, която изпива силите му нощем и мислите му денем. В нейно име си струва всичко!