Перфектни непознати

„Драматургичният текст на Паоло Дженовезе – „Перфектни непознати“ е интересен не поради успешната му киноверсия, нашумяла преди няколко години, а заради сложните и неочаквани взаимовръзки между персонажите, извеждащи съвременни, но и неочаквани теми, които се отнасят към житието на модерния човек.

Може би телефонът, като феномен в живота ни, крие голяма опасност и тя е, че е способен лесно да ни съблазни да му доверим тайните си, но без никаква гаранция за съхранението и опазването им.
Човекът е като магическо ковчеже с тайни и тези тайни може да са както скъпоценни бисери, така да се окажат невиждани нещастия или жестоки оръжия. 

Човекът е кутия на Пандора с няколко дъна. И трябва да можем да носим отговорност за любопитството си и последиците от него, когато решим да я отворим. Илюзия е, че познаваме някого, било то и най-близкият до нас. Не можем да познаваме напълно някого, както не е възможно да познаваме вселената изцяло.“
– Стайко Мурджев, режисьор