Пепеляшка

През пролетта на 1941 година театърът за опера и балет „С. М. Киров“ възлага на Сергей Прокофиев да напише балет по „Пепеляшка“ и композиторът с охота се захваща за работа. Твърде вероятно е всъщност идеята да идва от самия Прокофиев. Галина Уланова си спомня, че още преди да се стигне до официалната поръчка, двамата са разговаряли за емблематичната приказка на Шарл Перо. Това се случва през зимата преди Втората световна война. Прокофиев пита Уланова каква роля би й се искало да изиграе. „Снежанка“ – отговаря тя. „Римски – Корсаков е написал толкова хубава опера „Снежанка“, че нямам куража да се заловя с тази тема. Може би трябва да опитаме с „Пепеляшка“…“ – предлага композиторът.Балетът е замислен като произведение, в чиято основа да залегне приказката „Маша – Чернушка“ от сборника „Руски народни приказки“ на Александър Афанасиев. В процеса на работата обаче авторите – Прокофиев и либретистът Николай Волков – се опират главно върху приказкатата на Перо, като запазват непроменен основният лайтмотив: превъзходството и извисяващата сила на честността, скромността и добротата над завистта, бездушието, агресията и алчността.Сергей Прокофиев оставя свидетелство от първа ръка за това какви цели си е поставял и как се е стремил към тях, докато е писал музиката на „Пепеляшка“. Преди премиерата той публикува кратък текст, с който повдига „завесата“ на творческата си лаборатория: „Основното, което ми се искаше да вложа в музиката на „Пепеляшка“, беше поетичната любов на Пепеляшка и принца: пораждането и разцветът на чувствата им, трудностите по пътя и осъществяването на мечтите им. Голяма роля в работата ми над „Пепеляшка“ изигра приказността на сюжета, която постави пред мен като композитор редица интересни задачи – загадъчността на добрата фея – бабичка, фантастичността на дванайсетте джуджета, изскачащи в полунощ от часовника и напомнящи на пепеляшка, че е време да се прибира у дома; стремителната смяна на страните на света, в които попада принцът, докато търси Пепеляшка; живото и поетично дихание на природата в образа на четирите феи на годишните времена. На нас, авторите на балета, ни се искаше зрителите на тази приказна творба да видят в нея живи, чувстващи и действащи хора. В музиката Пепеляшка е охарактеризирана с три теми: първата – на нещастната Пепеляшка, втората – на чистата и мечтателна Пепеляшка, и третата – на влюбената и щастлива Пепеляшка. В музиката се стремих да изобразя характерите на милата и мечтателна Пепеляшка, на боязливия й баща, на злата мащеха, на заядливите сестри, на пламенния принц, за да не останат зрителите равнодушни пред радостите и мъките на героите…“