Лебедово езеро

„Лебедово езеро“ изиграва изключителна роля за развитието на класическото балетно изкуство. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика на Чайковски. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. Затова пък през 1895 г. на балетната вечер в памет на Чайковски в Мариински театър, „Лебедово езеро“ предизвиква истински фурор. Специално за събитието, Лев Иванов направил оригинална редакция на неуспешните „бели сцени“ (сцените с лебедите), която се оказала истинска революция в класическия балет. Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. На свой ред Мариус Петипа поставил валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживели в пълен синхрон. Получила се онази органична сплав между двата компонента, с която „Лебедово езеро“ продължава да омайва публиката и днес