Българският модел

Красивата българска земя постепенно се превръща в пустиня.
Хората се отправят към Терминал 2. Но не излитат, защото се сбиват кой да мине по-напред.
Не достигат и до кораба, занимавайки се как да  не пропуснат някого пред себе си. Влакът за чужбина изобщо не спира на гара България. Не успяват и да напуснат през сухопътните граници, защото не знаят къде искат да отидат.  През цялото време едно малко момче си свири на своя кавал, една циганка иска всички да заминат, за да си оправят останалите тук нейни събратя страната, един безумен човек ни  „стреля” със стиховете на Ботев. Но то пък „свестните у нас считат за луди”. И едно лъскаво зло примамва хората ни да напускат страната. Ще спрем ли да мрънкаме? Ще преодолеем ли завистта си? Ще понесем ли накрая  заедно кръста на България?!!!

„Ако сме дали нещо на света — това е българският модел.
Той е — както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула —
нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно — това е състояние на духа. Определен начин на мислене.
Тип душевност. Казано просто — обратното на всичко.“
Станислав Стратиев