Skip to content

News

Затворени в „Клетка за пеперуди“

Затворени в „Клетка за пеперуди“

Отзивът за „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов (Драматичен театър „Стоян Бъчваров – Варна) е написан от Нели Мишева. Тя е студентка в III курс по „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и специален гост, който отразява спектаклите от програмата на XII Международен теарален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл.

„Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна е третата постановка от програмата на Международен фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл – Габрово. Режисьорът Атанас Атанасов заедно с творческия си екип пресъздават на театралната сцена една на пръв поглед комична история. В същото време история, поставяща сериозни въпроси за взаимоотношенията в семейството и в обществото, за половата идентичност, желанията и необходимостта на човека от любов, разбиране и приемането му такъв какъвто е.

        

Сюжетът на пиесата разказва за Жорж (собственик на нощен клуб „Клетка за пеперуди“, в който всяка вечер травестити изнасят музикални представления), Албин (звездата на „Клетка за пеперуди“ и любовник на Жорж) и Лоран (техен син). Един ден Лоран им съобщава новината за предстоящата си женитба за Мюриел (момиче със строги, консервативни и влиятелни в обществото родители). Това е ключовият момент в историята, който преобръща реда в необикновеното семейство. Албин и останалите танцьори и певци от клуба са принудени да „излязат от кожата си“ и…да бъдат мъже.

Кабаретният стил ала „Мулен Руж“ е един от най-запомнящите се акценти в спектакъла. Актьорите демонстрират завидни танцови и певчески умения (особено тези „покатерени“ на 15 сантиметрови токчета). Това ни пренася в шарения, „обвит с пера и пайети“ свят на тези хора и създава усещане у зрителя, че наистина гледа такъв тип шоу.

Пиеса като „Клетка за пеперуди“ е истинска провокация за актьора. И в буквалния, и в преносния смисъл той трябва „да се преобрази“. Под смешните и дори абсурдни ситуации в текста обаче се крие драматизмът на тези различни хора. Борбата им за разбиране и приемане на техния избор (защото те са го направили съзнателно) е голяма. Според мен дори повече отколкото можем да си представим. „Клетка за пеперуди“ е единственото им убежище и място, в което те могат да бъдат себе си – в най-истинския смисъл на думата. Смятам, че в някаква степен актьорите в спектакъла са се справили с предизвикателството, което пиесата поставя. Проблемът, който откривам, е в прекаленото маниерничене, използването на т.нар. щампи, които са лесни, удобни и са типични за тези хора и не дотам дълбокото вникване в реалния проблем на персонажите (който както вече казах е наистина трагичен). Забелязах и употребяването на много „паразитни“ думи и изрази, от които сценичния език трябва да се изчисти.

„Клетка за пеперуди“ със сигурност ще остане като запомнящо се събитие в творческите биографии на актьорите от Варненския театър. Техният потенциал и опит са впечатляващи и смятам, че със сигурност биха могли да развият още своите герои в този спектакъл и както се казва „да освободят пеперудите“.

Previous Post
Свръхактьорът – професор Камен Донев и неговата „Лекция“ 1

Свръхактьорът – професор Камен Донев и неговата „Лекция“ 1

Read more
Next Post
Вярата си има име и то е „Дон Кихот“

Вярата си има име и то е „Дон Кихот“

Read more