Извънредното обстоятелство – „Суматоха“-та

Отзивът за „Суматоха“ по Йордан Радичков, реж. Дамян Тенев (Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора) е написан от Нели Мишева. Тя е студентка в III курс по „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и специален гост, който отразява спектаклите от програмата на XII Международен театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл.

Още една постановка по Йордан Радичков бе част от Международния театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл в Габрово. „Суматоха“ с режисьор Дамян Тенев е и едно от най-новите попълнения в афиша на Старозагорския театър. От самото създаване на този текст до ден днешен са създавани множество постановки по него – някои от тях наистина легендарни, други не чак толкова. Но едно е сигурно – тази пиеса има какво да каже на човека дори и 56 години след появата си на „бял свят“.

Какво е Суматохата? Животът, смъртта или може би онова, което е смесица от двете? Радичковите зевзеци искат да разберат тази голяма тайна – какво е Суматохата и има ли почва у нас?! Оказва се, че Суматохата наистина е някаква особеност, от която немият може да проговори, бедният да стане богат, а богатият – беден. Неслучайно наричат това извънредно обстоятелство именно Суматоха – тя може да обърка , но и да оправи „световния ред“.

Дамян Тенев е режисьор, който често избира някакъв съвременен ключ или особена театрална естетика или жанр, през който да преведе пиесата, която поставя. В този случай той е поставил „Суматоха“ като клоунада и цирк. Сценографията представлява  кръгла арена, отрупана със слама. Костюмите на героите са интересни и креативни – някои подобни на традиционното облекло и грим на клоуна, други – не чак толкова, но пък за сметка на това емблематични за съответния герой от пиесата (например недоспалият заради квакането на жабите Глигор, облечен с дълга раирана пижама и долни гащи). Запомнящи се акценти от костюмите са цилиндърът на дебеличкия Араламби, голямата пушка на Иван Гамаша и, разбира се, преструващата се на умряла лисица на Лило. От визуална гледна точка спектакълът е ефектен – дим, цветни светлини, дори в една сцена завалява сняг. Създава се усещането за онова особено магично и нереално пространство, в което съществуват Радичковите герои.

Безспорно „Суматоха“ е мечта на много режисьори, актьори, творци. При големите текстове (като този) винаги обаче съществува опасността човек да се „подхлъзне“ и нещата да не се получат. Затова творецът трябва да е изцяло наясно с това, което прави и иска да направи. Смятам, че в „Суматоха“ на Дамян Тенев има идея, която е любопитна, но трябва да бъде развита още в посока на осмислянето и разбирането на това какво всъщност е клоунадата и цирка. Именно това е разковничето, което ще изясни и помогне на актьорите в тяхната игра и клоунско поведение; това ще усложни и обогати конфликта, ситуацията, общуването на сцената и обстоятелствата в спектакъла и така той ще придобие много по-ясен и категоричен смисъл. Спектакълът сякаш е незавършен. Много неща са загатнати, но само до там. Ние, хората в театралната зала, не усетихме Суматохата. Вярно, че тя е нещо невидимо и дори извънземно, но сякаш влезе за съвсем малко, дори актьорите не успяха да я усетят, след което напусна пространството. И защо не се появи Бързата Кафява Лисица?

Смятам, че идеята за клоунадата пасва на текстовете на Радичков(и по-специално на „Суматоха“, разбира се) и би била едно силно изразно средство на сцената, стига да бъде клоунада в пълния смисъл на думата – точна, ясна, категорична. Спектакълът дава сериозна заявка за нещо любопитно и нетрадиционно и затова смятам, че би могъл да бъде развит още в тази посока.